Транзакционната дипломация на Доналд Тръмп-младши в София. "Турски поток" е сервиран на масата в менюто на Тръмп

Публикуваната в румънски медии информация за предстоящото пътуване на Доналд Тръмп-младши в Източна Европа в края на април 2025 г., което ще обхване Прага, Братислава, Будапеща, Букурещ, София и Белград, предизвика както очакване, така и тревога. Макар да не заема официална позиция в администрацията на баща си, президента Доналд Тръмп, той изпълнява длъжността изпълнителен вицепрезидент на Trump Organization заедно с брат си Ерик.
Тръмп-младши умело съчетава бизнес интереси с политическо влияние, използвайки семейните връзки, за да избира кои държави да посети и с кого да се срещне. Изтичането на информация за визитата чрез румънските медии не е случайно – в Румъния то се възприема като провокация към властите, имайки предвид очакваната подкрепа от страна на Тръмп-младши за Джорджеску и неговия кандидат само седмица преди президентските избори. Дори по съвременните американски стандарти това представлява явна намеса във вътрешните работи на суверенна държава.
Геополитически контекст: Търговска война и троянски коне
Геополитическата обстановка е напрегната, на фона на ескалиращата търговска война между САЩ и ЕС. Вашингтон наложи универсална митническа тарифа от 20% върху целия внос, която влезе в сила на 5 април 2025 г. – мярка, която президентът Тръмп удължи с още 90 дни. В отговор ЕС подготвя ответни мита на стойност 26 милиарда евро и търговската война изобщо не е приключила, а тепърва предстои да се разгаря. На този фон изборът на Тръмп-младши да посети столици от Източна Европа изпраща ясно послание към Брюксел: Вашингтон търси начини да установи двустранни връзки с държави от региона, заобикаляйки Европейската комисия.
Целта е да се проучи възможността тези държави да бъдат използвани като съюзници срещу общата политика на ЕС и Западна Европа. Във всяка от столиците, които ще посети, се очаква Тръмп-младши да се срещне с политици, известни с антиевропейски, а понякога и с открито проруски позиции. Ако още не е станало ясно – унгарският премиер Орбан вече промени реториката си от желание да "реформира" ЕС отвътре към заплахи за излизане от съюза, вероятно предусещайки, че търпението към него в Брюксел и в самата му страна е на изчерпване и прозорецът му на възможности да торпилира Съюза отвътре се затваря. От неговите действия можем да направим изводи и за евентуалната промяна в поведението на неговите "политически двойници" в други държави от региона, включително Словакия и България.
Транзакционна дипломация
Макар официалният маршрут на визитата все още да не е публично обявен, тя се очаква да постави акцент върху няколко ключови външнополитически и бизнес теми. Забележително е, че Доналд Тръмп-младши не е държавен служител, не представлява Министерството на отбраната, за да обсъжда въпроси на сигурността и оръжейните доставки, нито Държавния департамент за политически теми, нито Министерството на енергетиката, за да коментира енергийни проекти с американски интерес в региона. Той просто е част от фамилията Тръмп – факт, който в случая изглежда по-важен от официалния му статут. Очаква се да оцени доколко местните му домакини – включително в България – са склонни да играят "конструктивна" роля в очертаващия се икономически сблъсък между САЩ и ЕС, като приоритизират политическите сделки със САЩ пред общата европейска солидарност.
Администрацията на Тръмп започва да осъзнава, че откритата враждебност към ЕС има своята цена – видимо в спадащото търсене на американски оръжия и стратегически стоки (като енергия), както и в потенциалните контрамерки от страна на ЕС, насочени към американските цифрови, банкови и финансови услуги. В отговор американските пратеници все по-активно търсят двустранни договори с държави от ЕС, преди европейските защитни механизми да бъдат задействани. В България това включва сделки за ядрени реактори тип AP1000, за десетки милиарди долари, и оръжейни договори, за които се предполага, че надхвърлят 3 милиарда долара.
В Сърбия и България инвестициите в енергетика и инфраструктура може да бъдат позиционирани като опит за ограничаване на китайското влияние – приоритет за семейство Тръмп, който Тръмп-младши подчерта още през 2024 г., когато определи Китай като "геополитическа заплаха" в Сърбия. Но това е по-скоро удобна геополитическа опаковка – Тръмп не е идеолог и не може да води последователна борба с Китай на идеен или стратегически фронт без в нея да прозира някакъв личен бизнес интерес.
Подобен разказ – за необходимостта от сдържане на Китай – може да бъде изведен, за пред публиката, и в София, където продължаващата търговска война между САЩ и Китай би могла да пренасочи китайски стоки към Европа, усилвайки натиска върху местните пазари. Но темата е твърде "висока" и "концептуална", за да бъде централна част от визитата на материалния Тръмп-младши, който рядко губи време в сложни геополитически дискусии.
Турски поток е сервиран на масата в менюто на Тръмп
Trump Organization рядко инвестира собствен капитал – бизнес моделът ѝ се основава на лицензиране на бранда "Тръмп" за недвижими имоти и управление на чужди проекти, както и, напоследък, на законни схеми с криптовалути, през които трудно се проследяват корупционни потоци. В България това може да се прояви под формата на посредничество при енергийни сделки – особено свързани с руски и американски газ през "Турски поток". (Вашингтон вече предложи на Германия да поеме контрол над "Северен поток 2" и Украйна да поеме контрола върху транзитната газопреносна система на страната.) В този контекст особено значение придобива съдбата на Вертикалния газов коридор – стратегически актив, който би могъл да послужи за осъществяване на интересни посреднически схеми с руски газ, докато публично екипът на Тръмп твърди, че се грижи за повече износ на американски втечнен газ.
Не е изключено резултат от тези разговори да бъде и анонс за нова "Кула Тръмп", както и обсъждане на начини за "легално" стимулиране на интереса на Trump Organization – чрез участие на българските олигархични мрежи в "семейните" криптовалути или инвестиции в имотни проекти в "трампистки" стил, включително голф игрища и обекти за отдих.
Тандемът Борисов–Пеевски
В България тандемът Бойко Борисов и Делян Пеевски се стреми да се утвърди като основен партньор и контактна точка на Доналд Тръмп, с цел да осигури геополитическата подкрепа на неговото обкръжение – т.нар. "Семейство", в подкрепа на своите икономически схеми, стъпвайки върху "успеха" Русия да пробие с "Турски поток" в ЕС, от първия мандат на Тръмп – когато, чрез Джаред Къшнър, беше улеснен напредъкът по "Турски поток" с помощта на подизпълнителя на Saudi Aramco – Arkad Construction. Така бяха избегнати санкциите на Конгреса на САЩ, използвайки пробойни в регулациите на ЕС и съветите на юридическите консултанти на "Газпром". Самият Борисов е твърдял, че по време на визитата си в Белия дом през 2019 г. е бил окуражен от Тръмп да продължи с изграждането на Балкански – Турски поток, въпреки действащите по това време санкции. Днес синът на бившия президент – Доналд Тръмп-младши – би могъл да задълбочи тези връзки, като се позиционира като канал за укрепване на партньорството с български политически и бизнес кръгове, "близки до Орбан".
В настоящата ситуация – при положение че тази тръба е единствената руска газопреносна връзка, влизаща в ЕС – се обмисля как тя да бъде "съхранена" пред евентуалното решение на Европейския съюз за пълно прекратяване на вноса на руски газ до 2028 г. Подобно развитие би поставило в неудобно положение местните застъпници на проекта, включително Борисов и Пеевски, които ще бъдат изправени пред трудния избор между европейската линия и руските интереси.
С оглед на това, тандемът проучва възможности за "мека", а най-вече косвена конфронтация с Брюксел, чрез Тръмп. Целта им е да договорят модели на сътрудничество, подобни на предложените от свързани с Тръмп бизнесмени към Германия (по темата "Северен поток") или Украйна (относно газопреносната ѝ система). Политическата подкрепа за руския газ през „Турски поток“, предоставена от унгарския Орбан, сръбския Вучич и словашкия Фицо, се оказва недостатъчна.
За успеха на тези схеми е необходимо покровителството на Белия дом.
Наред с оръжейните сделки и политическото посредничество, Борисов и Пеевски се стремят да се възползват от интереса на САЩ към изграждането на седми и осми реактор AP1000 на Westinghouse в АЕЦ "Козлодуй". Освен значителните приходи от самите продажби, американската страна преследва и целта да лицензира реактора в ЕС – чрез българската Агенция за ядрено регулиране (АЯР), която обаче не разполага нито с достатъчен кадрови капацитет, нито с финансов ресурс за такава отговорност.
Илиян Василев, Фейсбук